Армагедон Попов
Сийка Попова
Присила Попова
Баба

Just Feelings

Седя сам сама в стаята. Чуват се единствено звуковете от допира на пръстите ми със клавиатурата, както и песен ... поредната песен в която лирическият герой е лудо влюбен във половинката си и и' се обяснява в любов. Пореданта двойка със перфектна връзка, перфектните целувки, перфектните докосвания .....
Започвам да чета нещо, за да се разсея .. а там естествено главните герои правят див и неубоздан, страстен секс, разбира се няма начин да не са влюбени ...
Яростта и завистта бликат от мен .. хващам чашата, която е пред очите ми и със страшна сила я забивам в стената, а тя се пръсва на десетки парчета .. някои по-големи, някои по-малки .. тези парчета ми напомнят на нещо .. на моето сърце. Десетки парчета пръснати на всякъде, а моята задача е да ги събера, но как? Как като не мога да ги открия? Толкова на далеч са ... Но аз не се предавам лесно .. намирам ги, събирам ги и ги сглабям. Остава място само за едно парче, най-важното, това което ще запълни картинката, точно това което ми липсва. Търся го на всякъде, но без резултат, няма го, някой го е откраднал .. Но кой? Къде е този някой? Къде е парченцето от което се нуждая...
Сълзите започват бясно да се стичат по лицето ми, гласът ми се разтреперва, една огромна буца засяда на гърлото ми, а лунната светлина огрява силуета ми, гърчещ се от ярост, завист и неописуема болка. Чувствата се изливат заедно със сълзите ми, сълзи които утре ще са изчезнали, а на тяхно място ще се е появила фалшива усмивка и обикновенното ми аз, а единствения знаещ за мойте чувства е паяка, стоящ безмълвно на стената ... единственият който винаги е готов да слуша мълчаливо.

Мъка.

Мъъка Мъъка. Вече съм горд софиянец, носител на провинцилания варненски дух - Демек прост селянин. Само мърся чудесния град.
Мъъка мъъка. Вече мога да се похваля ,че съм пътувал в колоритния градски транспорт. Вратите се отварят и ти влизаш с рамо, проправяш си път и си мечтаеш за поне 2 сантиметра разлика между позицията на твоето лице и това на алкохолика отсреща.
Мъъка Мъъка е у квартирата. Всеедно влизам в музей на 19 век. Вчера един диван се разпадна под мен. Днес един стол. Утре очаквам цялата коорперация да ме погребе.
Мъчно се живее сред братята роми. Ето онзи ден имах удоволствието да бъда залъган за момент, но моята удивителна перцепция ми позволи да избегна обедняването.
Мъчно е. Нямаме парно. Температурите май вече паднаха под абсолютната нула (-273), но ние се държим и в сибир да ме пратят вече , ще съм по къс ръкав. Дано "до края на седмицата" значи, че ще го пуснат тогава, а не че вече ще съм умрял от хипотермия.
Ех студенството. Не бива да обяснявам, че и то е мъка. Доколкото разбрах това да си студент се състои предимно в това да си купуваш книгите на преподавателите , или наумрели преди 150 години хора. Те естествено струват колкото храната ми за 3 дни, така че съм пред морална дилема. То и една дилема, явно е, че ще се ксерокопира.

Трябва все пак да извлечем положителния смисъл. А той е, че децата в Сомалия страдат повече от мен. Това прави ли ме щастлив?

Мъка, мъка. Ще взема да я удавя.

Хъс.

Току-що се връщам от това, което трябваше да бъде откриването на студентството. Студентският живот си е еталон за добре прекарано време, откъдето и да го погледнеш, нали така, никой не се сеща първо за ученето, всеки се сеща първо за свободата да вършиш практически каквото ти скимне. Доколкото можеш да си го позволиш де. Бедни студенти, едно-друго, мда.
Темата, която съм си избрал е липсата на хъс. Нека поясня. Излизам от нас с нагласата да се напия до гранично с припадък състояние, да вляза в някоя дискотека, да се раздам и евентуално да помня що за простотии съм вършил. Влизам първо в клубчето, където щеше да става запоя преди това. Вътре бичи ретро, което е лично за мен доста антипатичен стил, но както и да е. Голяма компания от университета, на масата са наредени няколко бутилки водка, всички са весели и надъхани за дискотеката след това...всичко изглежда розово. Данчо(аз) е весел. Започва съответния запой и за час и нещо съм изпил стабилно количество водка + 2 бири, когато и идва "сигналът" за тръгване към дискотеката - Авеню. На мен ми е изключително забавно до този момент. Запътваме се към съответната дискотека. По пътя оредяваме, някой искал да се прибере и да поцъка или да поспи, но на мен не ми прави впечатление - още сме 10-12 човека, напълно достатъчно, че да си гръмнем здраво. След десетминутен път стигаме до мястото и откриваме, че вътре няма място. Ама никакво. Да кажем, че трябва да разбуташ двама-трима човека, за да пръднеш, за танци не може да става и дума. Излизаме навън. И тук вече настъпва катаклизма. Въпреки настояването на мен и още един-двама да отидем на друго място, не срещаме ентусиазъм. Първото било много далече, второто щяло да бъде пълно, пък на еди-кого-си вече му се спяло...Сякаш няма таксита, сякаш можеш да знаеш къде е пълно без да си проверил, сякаш за две минути и половина този някой го е съборил сънят. Аз обаче продължавам да опитвам да навия някого. Безуспешно. Един по един хора си заминават. "А, аз се сетих, че утре имам лекции." "Ох, на мен нещо ми дотъпя" "Оф, на мен ми е студено пък така и така съм наблизо...". Оставаме четири човека. В крайна сметка се напъхваме в дискотеката, където наистина е абсолютен фраш, но все пак си намираме място. Предлагам на един от най-надъханите за ходене на дискотека, която и да е, да си вземем нещо за пиене. Един часът е, почвам да изтрезнявам, а в случая така не бива. И тук дойде шокът. "О, мен от обяд ме боли коремът.". Странно. Час по-рано, като пихме ексове Смирноф, не го болеше. И от кола също. И от бира също. Много избирателна болка ще да е... Десет минути по-късно се чу и първата реплика "О, тука е много гъчкано, 'айде да си ходим." Пет минути след това вече бяхме навън и се разотивахме. В ЕДИН И ПОЛОВИНА. Досега гледах филм, от чист инат, понеже ме беше почти срам да си легна толкова рано след такова обещаващо излизане. Че аз си лягам по-късно като си седя у нас.
Та идеята ми е : защо при най-малката спънка хората изведнъж осъзнават колко много им се спи/боли корема/им е студено и прочие? Подобна ситуация преживявам не за пръв път. Просто съм огорчен от случая, понеже с нея си откривам студентството, така да се каже. Не би ли трябвало да се проявява малко повече хъс? За точно десет минути можеше да сме на друго място. Дискотеки бол. А на всички уж адски много им се ходело. Не знам какво го предизвиква това, надали ще е мързел, понеже аз от присъстващите май съм на първо място по този критерий. Каквото и да е обаче, искам да изчезне. Веднага, моля.

За чалгата

Знам, че всички ще обикнете този пост. Но нека си поговорим за чалгата, или както обичат да я наричат нейните слушатели - попфолк. От къде идва това попфолк? От поп музиката и фолклора, някаква смесица ли трябва да представлява? Тц ... ако питате мене ако трябва да означава това, значи си прават огромна гавра с двата стила музика. Особено с фолклора. Слушателите на тази помия, която е някаква смес от чужди помии и много сигански ритми. Да не говорим че в клиповете няма да намерите друго освен голи силиконови гърди и задници. Тук-таме може да срещнете и лицето на някоя представителка на тази чума, но за вашето здраве е по-добре да не се срещате с такива индивиди, пред които Франкенщайн изглежда като Барби в лебедово езеро. А пък колко са смислени текстовете е абсолютно друг въпрос. Да речеме "Гаси тока, гаси че си лягам" ..... не мога да разбера от какъв зор ще се гаси целия ток, защото таз мома ще си ляга. Нещо няма смисъл. Други такива типични текстове са "Ах банан, ох банана", както и "Хвани го де, в ръцете твой нека то да си играе". Нека обсъдим последния цитат. По проучване на вестник Труд, много деца на млада възраст си развалят мозъка с тази боза, да речем едно 8 годишно момиче или момче слушат тази песен за хващане .. това поражда въпроси от рода на "Мамо, мамо какво трябва да хваща този чичко" (който според мен е някакъв пошл травестит мангал). Горките деца, мозъка им бива развалян още в млада възраст. Има такива които идва време и се осъзнават, но други нямат късмета да ги озари спасението. А и нека обсъдим песента на онази Вероника. Фолк ю. Как може тази изкуствена мангалка да прави такава гавра с една велика песен? Песен не на кой да е, а на Queen .. НЕ че нещо, но това подобие на жена си търси съртта. Явно е самоубиица. Това напълно доказва моята теория, че чалгарките са МЕГА тъпи. Във прословутия сайт vbox гледах клипче. Анти-мтъл клипче. Естествено в цялата работа имаше най-малко 100 правописни грешки. и показваха как ако слушаш метъл ще станеш дебела и грозна, а ако слушаш чалга ще станеш някоя Гергана. Смо дето истината е, че ако слушате чалга ще завършите на магистралата, където ще духате за левче. Е нека ви покажа истината драги ми приятели.
метъл кралица - чалга кралица
метъл певица - чалга певица
музикант - чалга певец
май има нещо нередно не мислите ли? Като се има в предвид, че деца слушат тая помия ... Пък и вторите дори не могат да се сравняват с първите. Не само по външен вид, но и по постижения. Пък и по още много неща. Това са две коренно различни страни. Както и да е, оставям темата отворена, очаквайте продължение =)

Защо не сме добри?

Странно е да започваш с цитат, и то от телевизионен сериал, но аз очевидно ще го направя. Прочутият докотр с бастуна беше казал защо добри хора няма: Представете си 3 (словом три) туземци в обширната източна тундра, които наблюдават един, доста наякнал от битката с мамутите, техен събрат, който обаче тича, размахвайки копие. Та тези първобитни наши подобия решават да направят три различни неща. Първият побягва, вторият решава да отвърне на атаката, а третият смята, че най-правилно ще е да почерпи новодошлият с чаша чай с мамутска мас. Пита се кой от тях ще предаде гените си на поколенията. Това се е случило преди 100000 години, а едва преди 2000 се появяват някакви типове с огромни черни рокли и императорски корони с кръст на главата(за това ще стане дума друг път) викайки "Многоя лета" и проповядвайки да обичаме не само ближния си, но и враговете си. Нищо чудно,че са разпнали горкото момче юдейско. На пук на своите "вярвания" тези свещенници(което, драги читателю, сигурно вече знаеш) хич не си поплюват и анатемосват врага, правейки всичко по силите си да го пратят по-бързо при свети Петър. И така до ден днешен.
Странно нещо е промиването на мозъците. Въпреки, че природата е успяла да те създаде, или направо е успяла да те извае като закоравяло копеле, ти вървиш срещу нея и се стремиш да правиш добро всекиму.
При анкетиране на младите ще стигнем до извода, че 80% от тях определят като най-негативна черта в характера на другите лицемерието. Е тогава хайде всички да вземем ножа, да стоплим водица в бойлера и да си теглим едно ножче по вените, защото, драги читателю, това да се правиш на добър всъщност е висша доза лицемерие. Защо? Защото нашата ДНК е оплетена така, че като видим сакатия циганин по улиците да го игнорираме и като ни поискат пари на заем, колкото и да се усмихваме, все нещо да ни гложди отвътре и да не ни дава мира. В този ред на мисли ние не сме добри, няма и да бъдем. Ако прибегна до услугете на философа Имануел Кант ще кажа също, че "Добро дело е само това, което сме принудени да извършим". Този краен парадокс прави войниците добри, но иначе като цяло се съгласявам с него. Ето и логиката му: Правейки "добро" ние всъщност целим да припечелим нещо за нашата изтерзана душица, било то дива, страстна нощ или пък прост душевен комфорт и няма изключение, а за всички, които казват "аз не съм такъв" ще им спомена думата "подсъзнание", ако тя, разбира се, им говори нещо.
В крайна сметка защо е добре да не си добър... Нямаш гузна съвест(още нещо, насаденно ни от религията), не се чувстваш лицемер(и затова не би трябвало никой да те мрази, но,О Чудо!) и на последно място ти си шефа и не те е срам да си го признаеш

По света и у нас

Е по скоро само у нас. Но знаете как е, заглавието трябва да ви събере погледите. Както и да е. Интересна тема, която не съм забелязала да е подхваната са доста нашумялите покрай учениците екскурзии. Е кажете ми не е ли прекрасно? Даваш 66 лева за да .... Чакайте, чакайте. Ще карам подред. Съобщават ви, че ше има екскурзия точно 2 седимици преди датата. С приятели, решавате, че ще отидете - ще си вземете музика и ще се накефите, ще разгледате интересни работи, все пак в България красотата е на всеки ъгъл. Но нека не се отнасям. Сумата, която обявяват е ... да речем .. 60 лева, естествено само ако се съберете нужните 50 души. Вие обаче не се събирате и давате още 6 лева, така става 66 лева. Ей на това му викам аз екскурзия от класа. Маршрута - само хубави места. Черно на бяло е написано, че ще нощувате в 4 звезден хотел в Пампорово. Прекрасно. Е вярно, че почивните дни ще ви отидат, ама на кой му пука, като ще си изкарате добре. Събота 7 и 30 се качвате в автобуса - обикновен автобус за екскурзии, да речем 2 звезди, но достатъчно хубав (за сега). С климатик, музика, абе с екстри. Първият ден времето е приятно - нито топло, нито студено. Пътуването е изморително, но пък си струва заради местата, които сте посетили. И по средата на деня започват неприятните изненади. Пратени сте на хотел на някакви поляни. 2 звезден (в действителност 1 звезден, просто хората са прикрили истината доста умело). Е голяма работа, какво пък толкоз, вярно хотела е барака и 1/2, ама все тая. Настанявате се, взимате си душ, за да се поосвежите след пътуването и скоро след това сте на вечеря. Слизате в ресторанта (ако на този бардак може да му се каже ресторант) и чакате да ви сервират. Следваща изненадка, вечерята ви е .... *фамфари* МУСАКА! О да не ви лъжа! Каквото и да сте очаквали - грешите! Е има и гарнитура вкиснато кисело мляко. А да ви е вкусно! След като сте се насилили да изядете мусаката (незнайно от какво направена), се връщате по стаите. Вашата група се събира в една стая и започвате да лафите. Нека кажа алокохол, музика и манджа - НЯМА! Мда, мислели сте, че в хотела или около него ще има място от където ще можете да купите нещо ... е в полето на дали има такива неща ... А музиката - нямате достатъчнен малък уред, който да довлечете. Единствена възможност - дискотека ... След като съекскурзниците ви, ви поканят на по чашкта, вие обърнете няколко чашки, бивате завлечени в дискотеката и докато се опомните вече танцувате върху масата с бутилка евтина изветрялва бира в ръка, а от колоните се носи "Едно ферари с цвят червен, едно за теб едно за мен ... " Завръщате се в стаята си отново. Започва пълна скука. Половината заспиват, а останалите играетъе на някаква скучна игра с карти която ви приспива. В крайна сметка и вие заспивате. Сутринта в 8 и 30 ви очаква закуска. Невероятна - 5 спаружени маслини, малко масло, топено сиренце, сирене, чаша чай и филийки 'леб. А да ви е вкусно. Едва не се натравяте, но понеже сте здраво копеле, оставате живи. Потегляте отново на път. 3 часа пътувате в автобус, който прилича на сауна. Климатик - няма, е ако климатик, който връща топлия въздух обратно ви върши работа ... жегата е неописуема, на всичи им е лошо, изнеревени. В крайна сметка след кратко спиране (40 минути) се отдавате на спокойствие и релаксация. Накрая потегляте отново към родни град, където пристигате в 7 часа с рейс пълен с издивели тинейджъри и непременно еднин индивид от същия пол като вашия, който се държи прекалено странно (мило) с вас. След като се приберете, изкъпете се и се наядете се просвате и заспивате още в 9 и 30. Абе то в днешно време ученик да не си. Една екскурзия не можеш да изкараш като хората. Ай със здраве

Не бях аз.

Не бях аз. Следва да се предположи, че не съм бил аз, нали? Е да, ама бях. Просто в кръвта ми има твърде много алкохол, за да припиша заслугата само на себе си. Нямам конкретна идея какво да пиша, така че ще карам както ми дойде. Както и да е, почва се.

Мъже/Жени :
Истината е, че съм предубеден. Не мога да измисля друго обяснение защо ще мога да измисля 100 причини защо да си мъж е по-добре, отколкото жена. Единственото предимство на жените, за което мога да се сетя в момента е, че на тях не им се налага да правят първата крачка при разговор/свалка. Мързи ме да се обяснявам по-подробно. Продължаваме.

Видове мъже :

"Истинския мъж" : Сещате се за типа. Квадратна челюст, суров поглед, достатъчно мускули, за да си отвори верига фитнессалони и като бонус - поведение на Олд Шетърхенд. Изчезващ вид. Лично аз не съм виждал такива наоколо от...ами всъщност, като се замисля...никога.

Мутрягата : И този тип ви е ясен. Квадратна челюст, също като при предния, обла бръсната глава и 130кг телесна маса, за която никой не се наема да предположи дали е съставена от мускули или от тлъстини. Всъщност, повечето хора не ги интересува. Имаш ли яка кола и/или поне един бодигард - значи се вписваш в този тип.

Фешъна : Физически здрав или кекав като спагет - няма значение. Важното е да е некадърно изрусен и да слуша музика, която върви по City TV и/или Планета(В краен случай хаус, който може да набара по Алфа радио.). Както и да носи слънчеви очила през нощта. Съответно и да проповядва виждането си, че "Да въртиш ръчни, докат' слушаш Ивана е мно'у яко, майна!" или нещо подобно. Този вид съставя 60-90% от мъжете в България (в зависимост къде точно живеете) и за него мога да изпиша цял роман. Но не ми се занимава. Някой друг път. Да продължим нататък.


"Проповедника" : Не се бъркайте, не става въпрос за дякони, архиепископи, махараджи и т.н. Става въпрос за хора, които се показват пред външния свят само и единствено чрез музиката, която слушат. Основните групи са две : рапъри и метъли. Едните са размъкнати до момента, в който гащите им са на път да паднат, а всичките им пари заминават за купуване на рекламни каскети на Мишо Шамара(или някой друг, сякаш ми пука...) и на още по-размъкнати гащи. И задължително около тях витае "Генгстъ" атмосферата. Ама много некадърно. Онзи иска да те накара да си помислиш, че ще те заколи и разстреля ако се приближиш, а на теб, като го огледаш бегло, от друга страна ти се струва, че той има запек. Лош при това. Метълите от друга страна навличат всичко черно, до което се докопат - панталони, блузони, тениски(Задължително крещящи името на любимата...или не толкова любимата, а просто НЯКОЯ метъл-група), суичъри, обувки, завеси, покривки...You name it! За предпочитане е съответната дреха(или не, в случая на покривките и завесите) да е кожена, а съответната обувка - с 20см. грайфер, при това метален. Повечето имат лунен тен, съответстващ на тена, който има снега. Мда.

Емото : Дълги гелосани бретони, милиарди значки, убити погледи, дрехи с черепни и/или костни мотиви по тях, свойството да реват, когато някой си убоде пръста...има ли смисъл да задълбавам? Така или иначе ще пукнат като си разцепят вената по-дълбоко, отколкото трябва, за да придобият слава в емо-обществото.

Обратния : Ами...има ги и тях. И така като гледам, добиват популярност. Ама те са си отделна тема, много неприятно при това. Лично мнение - считат се само формално към видовете мъже. => няма да ги обсъждам. Друг път.

"Неутралиста" : Носи дрехи, които не го "заклеймяват" към никой определен тип музика, държи се неутрално - има понятие от много неща, харесва малко или николко. Обикновено непукист до такава степен, че в един момент може да наподоби дървесен лишей. В повечето случаи няма определен вкус и просто наблюдава що за вкусуве имат приближените му, за да се нагоди към тях. Като плужек. Макар и в много редки случаи, може да е просто сдържан и да има собствени предпочитания, които просто да не споделя с всички. (П.П. Стремя се да бъда един от тези редки случаи. О, да, познахте. Хваля се. ^^ )

That's all for today, kids. You disgust me. ^-^

П.П.П.Очаквайте видовете жени...може би. xD

Реквием за женския идиотизъм

Вървиш си по улицата. Скиваш някакъв мъжкар. Ченето ти висва. Следиш го до тях. Виждаш го да се целува с друг мъж. И се изненадваш?! Или пък си момче - тя е това, което искаш. Изведнъж се оказва, че спи с някъв турбо аграр и слуша Бритни (не ми се прави, че не знаеш коя). Мъжете са педали, а жените са курви. Точка. Отделен е въпроса, че всичко е курва, но истината си е истина. Нека започнем с мъжете, за да завършим подобаващо с "нежния" пол.
О да... Той е толкова истински. Не плаче на погребения, постоянно е надъхан за бой, той знае всичко. Я стига! ВСЕКИ мъж е мамино синче! Дори да разправя, че я мрази, при първото повикване с по - жален тон от нейна страна той е до нея да й държи ръката и да страдат заедно. Единствената им разлика с моя пол е следната:
Жените мразят жени. Всеки нормален мъж като види гаджето на свой приятел, ще си каже, че трябва да си намери такова момиче. При запознанство от подобен тип между приятелки самотния Цербер ще реши: "Искам НЕГО!". Не съм го казала аз, а мъж на всичкото отгоре (Крис Рок).
Добре признавам. Поста ми е срещу жените. МРАЗЯ жени и те ме мразят. Опитах се да намеря някакъв кусур на мъжете, ама както забелязвате не ми се удаде. Нека разгледаме няколко типа от този подвид на човека.

Коконата: Кодово име - турбо фешън чалгарка. Единствената цел на такова момиче е да си намери някой, който да я гледа. Да не работи и да смуче парите на някой нещастник, който е бил достатъчно тъп да й се върже. В резюмето й за свестен мъж влиза следното : "Има пари - ще те гледа като писано яйце и ще те кара навсякъде. И тези блузи дето си ги взимаш по 10 кинта ще ги хвърли и ще ти купи 10 по 100лв". Будала. Педалите с опашчица и златни коронки са с предимство. Тя не знае що е преспектива и както сега се изживява като фолк дива, така след няколко години ще се ожени за някой мазен чичка, 'щото "интелигентността" й нещо й пречи да завърши училище. Абе важно е да постигне мутрата тип "пилшки анус" до съвършенство. Стилът й на обличане може да НЕ видите в някой стрийптийз бар.
А косата е прекрасна само жълта и във формата на тел за стъргане на тави.

Мъжкараната:
Те т'ва е вида дето ще ни спаси братя. Корена на думата е най важен - "мъж". Проблема е, че в живота на всяка мъжкарана идва момента за надяване или на токчета като по порно филмите или снабдяване с престилка и детска люлка. Понякога едното е последвано от другото. Важното е, че мъжете са стадо и си падат по - масови явления. Явно и те се оказват Made in China. Грешка. Всички сме дело на жълтур с дръпнати очи и ниско самочувствие, избиващи комплекси с правене на мръсно на шефа, изявяващо се в скапване на стоката.

Средностатистическата Курва:
To be continued...

Списък с обръщения към любимия човек vol. 2

Пак ни изби на идиотщина ... заповядайте прясна доза мега идиотизъм. АКо нещо се повтаря се извиняваме :)

прешленче
миризмичке моя
горилче
утайке
гумичке
пинсетке моя
цифчице
ушно каналче
мехурче
комедонче
ноктенце
обелчице
мръсотийке
помийке
говеденце
паласчице
торбенце
лигавице
бактерийке
вибраторченце
камшиче
сутиенче мое
пишленце
чучурке
крокозъбелче
пломбичке
чехълченце
крушке
червце
пикочно мехурче
пищялче
глезенче
развалина на развалините
чесънче
пришчице
мазолче
коренче
лютиче
лютеничке
глобусче
мазнаринче
кокалче
ключице
ботушчице
ставичке
олигофренче
изродче
мангалче
бабоидче
презервативче
кондомче
дупчице
пропаст моя
хрущялче
тестостеронче
спермичке
сусамче
танкче
тортичке
пастичке
лукумче
пиратчице
фойерверкче
ракийчице (трябва много да ви обича за да ви каже така)
доматче
пирожчице
супичке
милинчице
джодженче
триъгълниченце
опашчице
моливче
веждичке
планетке
венерено хълмче
косъмче
манджичке
яхнийке
плешивецо мой
малкоцицке
дъцчице
плоскодънна лодчице
ненадарен нежребецо
кошутке
светофарче
камионче
тирче
нянке

Със специалното съдействие (огромно съдействие) на A dream of you

Списък с обръщения към любимия човек

Ако сте се уморили от мило,коте,пиле и производните им ето някои предложения:
въшчице
бълхичке
кърлежче
глистичке
сополче
кривогледо глистосерче
повръщано мое мило
лукче
празче
скумрийке
пастървичке
сомче
цацке
цирейче
пърхутченце
чорапче (my favourite ^^ )
жабче (Will's favourite ^^)
клиторче
анусче
близалчице
оралче
аналче
прашчице
бабешко гащинце
памперсче
тампонче
превръзчице
интимно гелченце
мусакичке
кремвиршче
тараторче
крастичке
сифилисче
лубрикантче
нишестенце
тестисче

Със специалното съдействие на Уил xD

ТЕ са тук!

Не нямам предвид неориентираните в сексуално отношение момчета от групата Те. Говоря ви за по-висш интелект ... Сетихте се, нали? Минават ли ви през главата спомени от помещение с много светлини и някакви хора, който не приличат на точно на хора, а по-скоро на странните същества от StarCraft? Мда вече няма начин да не сте се сетили за какво ви говоря. Точно за извънземните! Тези странни неща, вие си мислите, че те не съществуват, но грешите! Просто сте си го въобразили и не забелязвате всички знаци, който те ви дават! А те са толкова очевидни. Да вземем например корабите-майки които са пуснали по столицата ни, а именно автобус 83 и трамвай 22! Ако не ми вярвате, ще ви дам доказателства! Например странната форма на 22, това е за да може по-лесно да минава през портала на различните измерения. Качвали ли сте се някога? Спомняте ли си милата бабичка която ви се усмихваше отсреща? Това беше едно от тях, само че преобразено! Пътувало е от нашата планета до друга. А пък 83 .. как мислите винаги е навсякъде, по всяко време .. хм? Точно така, защото е извънземен! Не се качвайте, повтарям, не се качвайте в нито един от тези два кораба-майки!
А спомняте ли си сутринта в която се събудихте със странно главоболие в главата или на други места? А знаете ли какво се случи през същата нощ? Имате ли някакви спомени? Дори и малки? Може би имате някакви промъждутаци в който виждате странни лица, много светлини и чувате някакви думи на неразбираем за вас език? Мда това е ноща в която ТЕ ви отвлякоха. Правиха експерименти с вас, вашият мозък и тялото ви. Но можете да бъдете спокойни не сте единствен/а. Още хиляди бяха прибрани и също бяха жертви на тази висша раса. Някой се събудиха с израстнал бюист, други (като мен) с бъбрек, вместо мозък (просто нова разработка, просто експеримент), трети бяха с различна дължина на краката ... не искам да си помислям какво още са правили, пък и не помня толкова.
Просто исках да ви споделя, как стоят нещата и да ви предопредя! ПАЗЕТЕ СЕ!! БЯГАЙТЕ! ТЕ ИДВАТ!!

ИИУУУЛЛЛл

.......................................................................... Потресаващо. Този пост ще бъде кратък тъй като усетих пълна погнуса и поквара от рекламата, която гледах преди малко. За жалост съм болна и си изкашлях вече лекарствата в преработен вид, и за това нямаше какво да повърна, когато видях и чух въпросната реклама. Та става въпрос за ПАМПРЕСИ. WTF защо трябва всичките реклами за памперси да са от гнусни, по- гнусни, и без това всички знаем за какво служат . Вие и да знаете аз пак ще ви кажа- служат за задържане на бебешкото ако близо до изходната точка, от където са дошли, за да може да се получи кондензация и да протече нормалния ход на кръговрат на веществата в природата, а и да си си близко продуктите до създателя им, докато любящите родители не усетят, че нещо понамирисва. И това, което парви цялата тази реклама гнусна е тъпата песничката, която се пее сигурно от умилена майчица - WOW YEAH My baby RLZ what a beautiful poo. My baby can beat up your baby's smelly ass. Ммммда малко се отклоних , та най- гнусното в реклмата е дрезгавия и много биещ на педофилщина мъжки глас, който казва "За сухи дупенца" ......

THE END
оставам го с отворен край, за да ми е сухо дупето и на мене

PS: Защо трява всички човешки, физиологични процеси да се рекламират като нещо хубаво, интересно и да бъдат обект на креативнст на някой "либерален"ум . ХА баси същото е и с рекламата за тоалетната хартия, не ща да се подсещам за това какво се случва в тоалетната или Оооо не ужас не ми е достатъчно мека хартията за моята нежна кожа на гъза. Или рекламите за дамски превръзки, за простати, които станаха известни наскоро, за почистващи кремова, за вдигане на самолети и прочее.Защо рекламите не са само от голи до кръста мъже, които да държат по една бутилка бира и в същото време да се драпат- ето това е реалността. И заслужава да се покаже в ефир, да се върти през 5 минути и да стане национален приоритет и да го има и на герба даже!

Обича те? Не те обича!

Здрасти и от мен. Като за първи пост в този блог си мислех да си набележа някаква тема, която да е малко по-интересна, може би да представя едно по-различно виждане за нещата. И о, чудо! Никой още не е обсъждал чувствата, в частност - любовта.

Ах, да, любовта, това прекрасно и вдъхновяващо чувство, което едновременно те издига на седмото небе и те забива шест стъпки под земята, най-сладкото преплитане на удоволствие и болка...Също така и най-голямата ЛЪЖА, която човечеството познава. Да, правилно ме чухте. Л-Ъ-Ж-А. Няма такова нещо. Ама ти или някой твой познат си/е бил изпитал това нещо? Да бе. Това, което си изпитал, приятелю, е просто смесица няколко по-познати чувства и човешки свойства, които в комбинация дават илюзорната представа за ново чувство, а именно - любов. Объркване, несигурност, страх, стеснителност, малодушие, физическо привличане и, разбира се, висша степен тъпотия са тези гореспоменати чувства. Нека дам някой и друг пример, ще го обвържа с мъжкия пол, за малко по-голяма обективност :

"Първата любов" обикновено настъпва в гимназията. Чудесен период, през който хормоните ти изскачат от засада и почват да правят всякакви простотии с тялото ти, а ти внезапно откриваш за съществуването на нещо в гащите си, за което дотогава си имал смътното подозрение, че е някакъв вид подвижна закачалка - подозрение, разбито от няколко, хм, образователни филма. И един слънчев ден, на двора пред теб застава Момичето. Запознават ви ваши общи познати. Тя се оказва умна, забавна, оживена, красива иии с гръдна обиколка, позволяваща строенето на млекоцентрала в нейно име, примерно. След поредица от сконфузни моменти, много червене, препотяване и заекване, успявате да я поканите за някакво излизане. Тук в 90% от случаите, "любовта" завършва с повече или по-малко грубо отрязване, което ви оставя емоционално белязани за дълго време. Ако сте от щастливите 10% ето какво следва - отивате на среща, две, три(да приемем идеалната ситуация, че всичко минава добре и привличането е взаимно), постепенно превъзмогвате кашкавалените си крака и накрая се насилвате да целунете момичето...поздравления, постигнахте първата си цел. Сега, само малко лирическо отклонение - същото може да се постигне с бутилка уиски, разговор и музика (и евентуално тесте карти...не питайте) за около два часа. Помислете си кое е по-икономичното.

Та вече официално сте гаджета, което ви позволява да ходите, хванати за ръка и да обменяте слюнка, когато ви се прииска. Радостни сте като мангал в склад за цветни метали и сте сигурни, че това никога няма да свърши. Обикновено тази заблуда остава най-голямата в човешкия живот, но нека не избързваме. Момичето ви, понеже е чело книжки, в които се казва, че мъжете подсъзнателно обичат да бъдат командвани, примерно, започва да ви командори за всичко - дрехи, навици, излизания, контакти... И понеже "любовта" вече ви е направила безгръбначно мекотело, нямате сила да й откажете. Изходът е, че се превръщате в домашен любимец, който ще бъде захвърлен при първия по-напомпан и гелосан от вас мъжкар обикновено, тъй като всъщност харесва силни мъже. Трагичен край.

Да кажем, че сте нещо повече от мнозинството и устоите на напъните й да ви накара да й носите цветя в класната стая и подобни. До голяма степен запазвате човещината си и се гордеете с това. После идва ревността. Гледате на кръв всеки от мъжки пол около момичето си, ръмжите, когато тя заговори някой от тях. Често се карате дори с приятели поради това. Когато тя се заприказва с друго момче за повече от 5 минути, започвате да се самоизмъчвате : "Тя харесва ли ме всъщност? Ами ако обича него?". Обикновено тази част от "любовния живот" завършва с разгорещен спор, след което тя ви напуска, а вие се разплаквате, понеже, колкото и да не ви се иска да го признаете, малко или много сте станали мекотело от цялата "любов". Мда.

Идва и третият момент : въпреки всички напъни на светът като цяло да ви набие мозък в главата, продължавате да сте твърдо убедени, че "любовта ще устои на всичко" и си оставате с даденото момиче. В крайна сметка светът се прекланя пред тъпотията и заслепеността ви и ви оставя да се самоубивате бавно, щом толкова много желаете. Годините минават бавно, когато в един момент откривате, че любовта включва доста по-малко секс, отколкото сте очаквали, затова пък тонове гушкане и мили погледи. Сега, ако сте от момчетата, които си падат по тези неща...не, нищо няма да кажа, защото това си е цяла отделна тема, пък и ще обидя твърде много хора наведнъж. Едно по едно. Да кажем, че просто този целият текст не се отнася за вас. Ако сте от типа момчета, на които обаче това не им се нрави - честито, все още имате тестиси! Пред вас стоят два избора - отхвърляне или примирение. При първия, макар и с голямо закъснение, осъзнавате грешката си и просто приключвате цялата тази илюзия, която впоследствие разбирате, че сте поддържали. Години по-късно се забавлявате с тези спомени и основно с наивността си. При вторият случай обаче...или сте вече дотолкова свикнали с момичето, че сте социално изкривени и не можете да карате живота си без него, или не събирате куража да й кажете, че искате да скъсате, понеже връзката успешно ви е набила подсъзнателно идеята, че друго момиче няма да ви хареса. Този последен вариант обикновено завършва с "...докато смъртта ви раздели?". Ето това е "любовта" - чувствата, които вече посочих, плюс още една особеност - СВИКВАНЕ с другия човек. Не знам за вас, но аз лично смятам да пропусна цялата процедура. Двата часа и бутилката уиски са моят житейски избор. ^^

П.П. Ситуацията за момичетата, предполагам, е до голяма степен подобна, но тъй като нямам обективен поглед над тяхната страна на историята, няма да пиша за нея. :>

WTF е Понеделника?!

Абе къв е тоя ден Понеделник бе? Тва ден ли е? Нека си признаеме за нищо не става?! Петък 13 бил каръшки? Е който мисли така има сериозни проблеми. Добре .. нека обсъдим .. звъни ти телефона .. с мъка отваряш очи и осъзнаваш, че трябва да ходиш къде? на училище. Е, на дали ще ти е лесно след снощната пиянска вечер. Ставаш и навличаш първите дрехи, които хванеш (ако имаш късмета да са чисти), измиваш се и си събираш набързо учебниците в чантата и се запътваш на бегом за спирката, защото вече закъсняваш. Сблъскваш се със веселите преживявания в градския транспорт, който този път са няколко пъти по-забавни. Така с мъка пристигаш в училище със ... голямо закъснение. Имаш отсъствие ... е кво да се прави. Понеже учителката е много мила те хваща на тясно и те изпитва (не забравяй ти не си учил/а) . В остатъка от деня ти прекаран в училище те изпитват по още няколко предмета (по които също не си учил/а), вдигаш скандали на малоумните си съученици, а и с мъка разбираш, че джобните ти си седят вкъщи и те чакат. А забравих да спомена, че имаш седем часа, за да е пълно изживяването. Е след като звънеца е бил се връщаш към веселия градски транспорт, където, видиш ли се сблъскваш със бившото си гадже, което естествено дори не благоволява да те поздрави, да не забравяме, че му/и' е под достойнството. Както и да е .. продължавате пътуването си, той/тя ви гледа на кръв, вие сте на интимно с половината пътници. След като се приберете вкъщи се размазвате на леглото, но не докосвате нищо. Не ядете .. че за какво ви е .. прекалено сте стресиран от случките до този момент. Е, не сте яли цял ден, ама голям зор. Звъните на приятели да излезнете, но всички имат планове със гаджетата си. Отново сте прецакан/а, защото по гадно стечение на обстоятелствата вие нямате такива екстри. Оставате си вкъщи и решавате да гледате някакъв филм на компютъра. Честитка токът спира. Поне ще се наспите. Лягате и заспивате ... Събуждате се от странни крясъци .. родителите ви се карат .. ток още няма и вие сте принуден/а да слушате крясъците и да се чувствате гадно. Сядате да учите .. не че успявате да научите нещо. След като скандала е приключил вие отивате да ядете, но не уцелвате сиренето .. малко е развалено .. е разбирате го чак, след скандала с майка/баща ви. В края на деня се намирате в токсикологията на болницата, с разни системи по вас и дебела игла в задника. Перфектен ден! И всичко това може да се случи само и единствено в Понеделинк. За да бъдем честни истината е, че в действителност всичко гадно се случва в този скапан ден! После защо го мразя?!?! Първия ден от седмицата .. първия ден на училище ... като не включвам и купищата инциденти, който ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да ви се случат. Ако гаджето ви скъса, то ще е в Понеделник! Ако ви бутне нещо, то ще е в Понеделник! Ако ви гръмне компютъра пак ще е в Понеделник! Просто е закон всичко гадно да се случва в Понеделник! За това, според мен, един свят без Понеделници ще е по-добър! Нека кажем НЕ на този скапан ден от седмицата!

Брака

За да могат момичетата, които още точат лиги по лъсквите булченски рокли в скъпарските маркови бутици да вникнат по-добре в идеята, ще я онагледя с въображаем пример /да, отново, проблем???/
Така, значи, представете си следната ситуация: Вие сте на 28, точно сте приключили следването си, в разцвета на силите си сте и от всякъде валят предложения за работа, предлагащи страхотни възможности за развитие и кариера /ОК де, олях се малко, но си представете нещо подобно xD/. Иии, нещеш ли, един хубав, слънчев ден попадате на някакъв младеж, който Ви се залепва за подметката като нещо кафяво и миризливо и, о, ужас, не можете да го изстържете! Сега, от тук има няколко опции:
1. Младежът е гнусен чалгар - Застреляйте се, Вие сте обречена.
2. Младежът е емо - лошо, много лошо, НО ако го убиете, хвърлите трупа в реката и се отървете успешно от доказателствата, още има надежда за Вас.
3. Младежът е симпатичен, забавен, имате много общи интереси и разговорът върви.
1. и 2. няма да ги разглеждам по-подробно, ако на Вас тези екземпляри Ви харесват, значи сте идиотка, моля, натиснете малкото червено хиксче в горният десен ъгъл на страницата /хиксче - две пресечени чертички/.
Сега по номер 3. Значи, харесали сте се, започвате да ходите сериозно, секса е супер, забавлявате се, говорите и т.н. иии изведнъж, ОПА, Вие сте сгоденааа /честито/. Да кажем, че успеете да преживеете задушаването от 2 размера по-тясната булченска рокля и неминуемото хранително натравяне на тържеството и след сватбата и двамата все още сте живи, меденият месец е свършил иии ОМГ, Вие сте домакиня! Не ми ли вярвате? Ами, вижте се. Перете, чистите, готвите, гладите, миете съдове... А той? Той гледа телевизия и си почесва задника. Къде е социалният Ви живот?Нямате такъв, хм? Защо? О, да, Той не мисли че е удачно за една порядъчна съпруга да се пропива с приятели. Най-добре да си стоите в къщи и като се прибере да скачате щастливо, да му носите чехлите и вестника и да махате доволно с опашка.
OK, да кажем че успеете да преглътнете всичко това, но има и още! Помните ли когато още ходехте по срещи, нали уж се бяхте разбрали, че и двамата не искате деца? Да, ама не. Той сега вече иска. Вие, разбира се, категорично го отрязвате, което не го спира да дупчи презервативите и да Ви сменя хапчетата анти-бебе с витамини. Да, трябваше да кастрирате копелето още на третата ви среща, но уви, не го направихте и ето, сега сте мамче. Налага Ви се да изоставите работата си и да гледате малкият, лигав изверг^^
Сега СТОП. Време за равносметка. Какво имаме до тук? Шибаняк за съпруг, малко изчадие адово, което със съжаление трябва да наречете свое дете, никаква кариера, никакви приятели, никакво бъдеще! И какво правим от тук нататък? Ами, или се хвърляме от най-близкият мост, или някой хубав следобед хващаме кухнениският нож и почваме наред - от котката до съпруга, или искаме развод, тръсваме детето на нещастника /Нали искаше деца! На ти!/ и бягаме в Мексико, където започваме новият си живот като Мерседес - миячка на чинии през деня и жена на обществена употреба през ноща /като супер героите/. Хайде сега, ГОРЧИВО^^

Споделям си исканията

Като за първи пост реших да напиша това, което искам от живота ..... общо взето. Така хем ще си направя списък, от който да задрасквам изпълнените неща, хем ще ми е по-лесно полсе да пиша, защото няма да ме съдите толкова критично, като знаете вече какво ми е в главата.

В този блог "Аз искам" ще е най- използваната фраза, така че ако не ви се чете не ви съдя, така или иначе това са тъпотиите на едно затъпяващо момиче заобиколено, както всички ни, от слабо интелигентни хора, плюещи по улицата и мляскайки по... не за мляскането няма място и време, за това мляскайки постоянно.Та нищо няма да кажа на тези, който не са го прочели хахах не, че ще успея така или иначе, както казах преди малко ..... "I'm stupid :P" но после ще ви видя ако си търсите идеии за списък "какво трябва да напрвя преди да навърша 30"!!!

Таааа започваме...

1) Тъй като съм 1/3 материалистка по характер си избирам за номер едно ПАРИТЕ. ИСКАМ да имам пари като порастна. Защо?!?! Еми защото, ако имам пари няма да се обвинявам, че не влизам в баналните и изключително закостенели норми за адвокатите. Аз като стана голяма ще съм адвокат като мама и щом си имам пари ще бъда арогантна и гадна, с връзки в бизнеса и даже ще си наема хора, които да ми подбират клиантелата, или да се явяват вместо мене в съдебна зала, и всеобщите други неща като : да ми пишат цялата бумащина, да ходят по досадните срещи и споразомения, да ми връзват обувките. Аз от сега решам да ходя само на приеми и коктейли и да се оплаквам колко работа върша и как ме боли китката от писане и са ми подути краката от висене..... Колко му е, за да се сбъдне това ми трябват само парите, арогатността, която си я имам , но имам проблем с изразяването й , ииии какво още хммм, а да и Америка , за да се случи всичко това :D

2) Искам да не си режа ноките. Тука не обяснявам защо.

3) Искам да пикая в челна стойка! Защото , баси, ако се мъча да пикая клекнала, що да не се измъча тотално и да не почна да пикая в челна стойка. Помислете си колко по- правилно би било- мъжете пикаят прави и обратното на това е да си клекнал за жените. Аз казвам, че искам обратното на правото пикаене не е клекналото, а с главата надолу! Ето на това му се казва пълна противоположност, а не полувинчата.

4) Искам да използвам всичките си яйцеклетки. За какво са ми иначе всичките тези многобройни яйца, като не мога да имам толкова деца? Примерно ако живея 82 години и менопаулзата ми дойде на 51 това означава, че автоматично от тези яйцеклетки отпадат 456. Сигурно в употреба ще ми послужат около 2-3 и това е . Не желая да водя такъв живот...

5) Искам да имам време да прочета всичките книги, който имаме у нас. Но винаги има едно "но" и тука това "но"е НООООООООО аз не мога да чета. "I'm stupid" а и ме заболява опашката при застиналото положение, в което седя.

6) Искам да искам повече неща, но съм затъпяла и не мога да се сетя за други.

И тъй като искам сега да спЪ, спирам с желанията, слагам списъка в капсула на времето, зарявам я в градинката пред блока, и след 34 години, когато ще съм в менопауза и нямам ни едно дето, продължавам да пикая клекнала, и съм съдружник на някой адвокат, вървейки по гъза всеки час, тогава .... ей Богу, тогава ще разбера защо по времето, което съм писала този списък не съм седнала да си изрежа ноктите, а съм ги гризяла, защото ако го бях направила сега нищо от тая тъпня нямаше да има смисъл, и нямаше да се изложа така.

Животът на едно емо

Пиша този пост след продължителни изследвания на няколко емо индивида, по време на които многократно едва не загубих живота си в следствие на непрекъснатото си облъчване с емо-вълни. И все пак оцелях, за ваша радост и ето че сега мога да опиша как протича един стандартен емо ден. Нека кръстим обекта на моето изследване Шибан Лайнар.
Шибан Лайнар се събуди, разтърка сънено очи и разсеяно се замисли, с какъв остър предмет да приключи живота си ДНЕС. Уви, за всеобщо съжаление, това щеше да си остане само в областта на фантазиите му, защото невидимата емо сила го пазеше и на колкото и ситни парчета да се нарежеше, пак щеше да се завърне, при това едно стъпало по-нагоре в емо йерархията. Тук разбира се, всички ние си задаваме въпроса, защо по дяволите като толкова му се иска да се самоубие не лапне дулото на някой пистолет и не си разпръска мозъка по най-близката стена? Отговорът е прост: Защото после няма да има на кого да разкаже, като Свети Петър не се брои, защото все пак той пуска хората в Рая, тъй че е свикнал да има работа с мухльовци. Но да се върнем при Шибан Лайнар. Той стоеше пред огледалото в банята, взираше се в отражението си и си повтаряше, какъв грозен урод е - обичайното за това време на деня. Когато най-сетне задоволи извратените си нужди, загреба една яка шепа от бурканчето "Гел за педали" и опитно го размаза по калпавия си, крив бретон. Взе молива за очи на майка си и си и си хуубаво се наклепа, след което се вгледа удовлетворено в отражението си. Да, сега наистина беше трудно да се различи пола му - мисията изпълнена. Привърши със сутрешният си тоалет и се отправи на кратка експедиция във външнит свят. Недай си боже да го срещнеш. Е, ако не срещнеш него, сто на сто ще налетиш на някое друго емо, защото ПО ДЯВОЛИТЕ, ТЕ СА НАВСЯКЪДЕ /trust no one!!!/ Та, срещате Шибан Лайнар и моментално започва следният диалог:
Шибан Лайнар: Днес е най-отвратителният ден в живота ми!!!
Вие: Но... Нали вчера беше най-отвратетелният ден в живота ти? Иии денят преди това, иии денят по-преди това, иии...
Шибан Лайнар: Живота ми е отвратителен! Аз съм отвратителен! Мразя се!
Вие: *оглеждате се неудобно, мислейки си, че всъщност и вие го мразите* Е, недей така, симпатяга си...
Шибан Лайнар: Не, не съм! Грозен съм, тъп и уродлив! *получава душевен оргазъм* Ще се самоубия!!! Ще си прережа вените!!! Ще се нагълтам с хапчета!!!
Вие: Обещаваш ли?.. Ъ-ъ-ъ, така де, НЕДЕЙ! *отстъпва назад и се оглежда отчаяно* Аз трябва да си ходя вече... *панически спринт в обратната посока*
Шибан Лайнар: НИКОЙ НЕ МЕ ОБИЧААА!!! *избухва в сълзи и отива да се оплаче на емо-приятелите си, от безчувственото/ата копеле/кучка, който/която е срещнал*
След като емо-срещата свърши и всички опити за масово разрязване на вените са се провалили /о, каква изненада/ Шибан Лайнар се прибира в къщи, където решава да се нагълта с хапчета. Отваря аптечката над мивката, хваща първата кутийка лекарства и започва да си тъпче устата. Чувства се замаян и ляга на леглото, бавно затваряйки очи. Ръката му се отпуска и на земята пада намачканата опаковка на лекарствата. Камерата се приближава иии... публиката въздъхва разочаровано... това е витамин Ц.
THE END
Очаквайте скоро "Животът на една чалгарка" ^^

Явлението АБВ чат

В началото беше той. Преди още Земята да бъде създадена беше той. Минаха векове и епохи докато бъде открит. Но когато това стана, ангели небесни запяха и Рая слезе на земята. И дадено му бе името АБВ чат! О дар от вселената! О чудо на чудесата!
Но стига толкова възхвали, сега ще ви кажа какво в действителност е АБВ чата. Състои се от няколко основни групи:
1. Педофили
2. Наркомани
3. Недорасли девойчета
Нека разгледаме всяка една от тях.
Педофилите - това са дядковци над 40-така търсещи си малки момиченца с който да преспят. Първо ги подлъгват, че са горе-долу на техните години. След като получат снимки на въпросното неориентирано девойче, ако тя им се понрави се започва със обработването. Връщат снимката, тук има два варианта - 1. снимка на някакво момче, което са набарали от флиртче, сладур или някой друг сайт за запознанства; 2. шедьовър на оная им работа - ако момичето е такава глупачка и се върже за среща, работата е в кърпа вързана, ако не човека търси следващата жертва. Не искам да обяснявам какво ще се случи на въпросната среща, но да речем, че момичето вече няма да е невинно.
Наркоманите - ъ .. ами те хорицата за фъна са влезнали. Напушили са се, не знаят къде се намират и това е най-голямата простотия която са могли да измислят. После не се знае дали помнят нещо или не.
Недораслите девойчета - някакви малки фешънки, който убиват да бъдат като Азис .. оу извинявам се ДесиСлава и другите там чалга мизерници. Та решили да влезнат и да се позабавляват, да свалят някое момче и т.н. .. абе простотия до шия. В крайна сметка попадат в ръчичките на споменатите по-горе чичковци и свършват с отнета девственост, ако не и с бонус близнаци.

За това призовавам ви хора, продължавайте да използвате АБВ чата! Нека света стане едно по-добро място! Амин

За ТХ (тоалетната хартия)

Не става дума за тази с която си бършем задниците.Тя има много по-хубав външен вид(дори ако е използвана) и все пак служи за нещо далеч по-полезно.

Говоря ви за онази псевдо-рок групичка от 4 хермафродитчета,която като чух за първи път си помислих,че е поредния опит на някоя некадърна актриса да пее.Е..Актрисата се оказа грозен,пъпчасал педал,пеещ като неразположена девственица и нейните..пардон неговите дружки.Няма да казвам в какъв шок изпаднах като видях за пръв (и слава на Джаред Лето последен) път Биляна в целият си гейски блясък,да се целува със сестра си Томка на 1 от хилядите им разпространени из интернет снимки(По дяволите!Трябва да ги унищожим всичките,а ако някой се опита да пусне някоя да бъде завързван с вериги за стол и подлаган на мъчение-24/7 слушане на ТХ,до като не умре от мозъчен кръвоизлив)..

След 1 мъчителен месец на ужасяващи кошмари,нощно напикаване и страх от тъмното най-после бях позабравила видяното и отново можех да живея без страх,че отнякъде ще изскочи Биляна с току-що изпилените си котешки ноктенца и прическа тип "бръкнала в контакта".Но света беше твърде прекрасен,за да е истина,че вече няма да ги видя.

Проклинам деня в който реших отново да си взема списание БРАВО! Проклинам този ден!

Разлиствайки страниците попаднах на същество с неопределен пол,изключително кльощаво и въпреки ужасния си вид по-женствено от мен самата.След беглия поглед,с който не можех да не забележа тези подробности се загледах по-внимателно и го познах.Това беше ТО!Побързах да отгърна страницата,правейки се че не съм видяла нищо,но тогава се случи по-лошото... Случайно отворих на страницата с музикалните класации и какво да видя-беше оглавена от групата на Биляна и в първите 10 имаше поне още 2 песни на Тоталните Хомота,а някъде към края й се мъдреше една единствена песен на 30 Seconds to Mars.

... следва продължение...

Имало едно време...

Имало едно време една китна, зeлена градина, където бабите спокойно си прекопавали домaтите и картофите, птичките пеели, а децата ги замеряли с камъни... Изобщо идилия. Живеели си така честито хорицата, докато един мрачен, вертовит ден не дошъл злият предприемач /сещате се, със засукан черен мустак, висок цилиндър и зловещ, смразяващ кръвта смях/, посочил малкото парче земя и изрекъл с дълбок, гърлен глас: "Да бъде MALL" и в този момент от земята /от дъното на Ада според личните проучвания на авторката/ изникнали грозни бетонени основи и се вплели в железният скелет, образувайки поредната архитектурно осакатена крепост за мъчения с ескалатори, или на кратко - търговски център. Зловещата постройка отворила примамливо порти и вътре моментално се напълнило с принцеси, още топли, току-що излезли от фешън конвейра. Увлечени в куеста си за намиране на кристални пантофки в правилният цвят /за непросветените, правилният цвят е цвета на обците, които ТРЯБВА да са в тон с обувките, които пък ТРЯБВА да са в тон с колана и т.н./, те не усетили кога е часовникът е ударил дванадесет и изведнъж главите им се превърнали в тикви, но уви, разлика от преди нямало...
И така балът в започнал , но никой от кичуристите принцове не успял да дойде, защото били заменили мозъците си за бобени зрънца и се загубили в кристалните кенефи. Ноо, не се тревожете за тях, там имало достатъчно огледала, пред които да тренират победоносната си походка на ебан футболист, което напълно задоволявало повечето им нужди.
Това разбира се не било достатъчно за злият предприемач. Той обърнал алчен поглед към градското читалище, а после и към библиотеката и извикал:
- На кого са му притрябвали книги, когато можем да имаме триста различни модела шапки и обувки в ПРАСКОВЕН ЦВЯТ!? - тълпата изкрещяла одобрително и всички дружно сринали последните останки от цивилизацията някога населявала земте им - интелигенцията. Злият предприемач направил верига MALL-ове по целият свят и новоизлюпилото се фешън племе се отдало на празненства и веселби, кършейки кръшно тяло под звука на мазната чалгия. Недоволните и бунтуващи се били отвеждани в Пробните, където били принуждавани да помагат на модерните принцеси да си изберат блуза изежду милионите нюанси на розавото, а жалните им викове огласяли лъскавите коридори на търговските центъри во веки...
И така, мили деца, простотията завладяла света^^

За Мусаката

Абе какво е тва ядене мусаката - една огромна мазна паница пълна с гадни каймища и разни зеленчуци. Ядеш, ядеш и ти става все по тежко след малко ти идва да повърнеш, защото така са я мелили тая кайма, че са оставили цяло копито. На всичко отгоре ти трябва да я изядеш - я за да не обидиш домакинята, я за да не си отнесеш боя заради това, че изхвърляш цяла чиния "прекрасна храна". След като успееш да си я натикаш в гърлото тя решава да тренира джутсута в дълбините на стомаха ти и ти си единствения, който чува зверските крясъци:
- МУ - СА - КА ОТВРАТИТЕЛНА РЕНДАН! - и стискайки зъби се усмихваш и кимаш утвърдително на въпроса дали ти е харесала тая манджа нещастна. После се прибираш вкъщи и за терапия си удряш една инжекция тетанус, че не е сигурно ваксинирали ли са кучетата, от които е правена каймата.
След няколко седмици забелязваш филиз поникнал в тоалетната и ти просветва, че това са "напълно" сготвените картофи. Започваш да ги обгрижваш и всеки ден да ги ториш (човещинка е) и след месец два се случва същите тези домакини да ти дойдат на гости. Потриваш скришом ръце и им готвиш... Мусака естествено! Хващаш котката на съседката и я пъхаш в машинката за кайма, обираш реколтата поникнала в двете нули и скришом се подхилкваш истерично. Поднасяш им вече готовото ястие и се оправдаваш, че докато си готвил си похапвал (човещинка е). Ликувайки с факта, че си им поднесъл по гадна мусака от тяхната осъзнаваш, че разлика по вид и миризма между твоята и тяхната няма.
Съкрушен ги питаш откъде са си взимали продуктите и те честно ти отговарят:
- От магазина - в крайна сметка те праска по челото факта, че си консуматор в България...

Рисковете на градския транспорт

Нека ви кажа как стоят нещата...
Свършвате училище и се придвижвате до спирката, на която има поне 20 души. Уморен/а се облягате на табелата с разписанието и чакате да дойде заветния трамвай. Естествено след 15-20 минути той благоволява да дойде. И охоооо .. предлага Ви комфортна интимна обстановка с бабички и дядовци, който на всеки завой се забиват във вас и дишат с гнусен дъх, вунящ на смесица от кореселин, ракия и буламач от манджи, в лицето Ви. Естествено малко по-нататък трамвая се поизпразва малко и вече можете свободно да дишате. Слизате от трамвая, избутан/а от 20 бабички, надпреварващи се коя първа ще слезне.
Качвате се на автобус. О небеса ... та тук вуни по-зле и от обществен или еко кенефи! Ако успеете да намерите място на което да седнете, то непременно около вас ще има клошар или раздрипан старец, вунящи на какви ли не миризми. От аромата почва да ви се повръща и се опитвате да дишате в ръкава си или както успеете. След като слезнете поемате дълбоко въздух и благодарите за чистия въздух с които растенията ви даряват.
Искам да вземем и още един случай под внимание. На дали сте се возили в маршрутка, но на мен ми се случва редовно. Въпросната маршрутка с номер 18, ще ви спести парите и ходенето до Дисни Ленд. Ако ен знаете за какво говоря сега ще ви обясня. Спирате маршрутката, която ще познаете лесно по задника залепен за предното стъкло. Та .. спирате маршрутката (спирането протича по начина по който стопаджии и проститутки спират коли) ако имате късмет и сте уцелили времето, то тя е почти празна и има къде да седнете, е естествено по-натам се напълва, но вас какво ви интересува. Но естествено вие не сте късметлия. О, да, не сте! Това е един от вечните закони! Едвам се провирате вътре, заобикаляте внимателно човека със гъза на стаклото и се хващате за най-блзкото възможно нещо (дори и вие не знаете какво е). Как протича пътя ви. Маршрутката развива невероятната скорост от 200 километра в час с който лети по Софийските улици. Забравих да спомена, че за да се качите трябва да сте сигурен, че сте имортъл (а.к.а. безсмъртен). Защо ли? Ами обикновенношофьора кара в насрещното със същите тези 200 километра в час. О а на завойте ... всички хора се търкалят от единия край до другия, като бирени бутилки на замята на Батемберг след концерта на Сити. Ако оживеете (силно се надявам да успеете) слизането е доста трудно. Ако успеете да стигнете до шофьора и той естествено ви чуе (все пак в 99% от времето говорят по телефона и карат с 200 км/ч в насрещното) ще сте късметлия. Но както вече казах вие не сте! Така че .. ще си пътувате до края на маршрута ... или на живота ви.

Аз ти ка'ам

Това е блога, в който ние ти ка'аме и то не случайно.
To be or not to be continued.