Армагедон Попов
Сийка Попова
Присила Попова
Баба

Just Feelings

Седя сам сама в стаята. Чуват се единствено звуковете от допира на пръстите ми със клавиатурата, както и песен ... поредната песен в която лирическият герой е лудо влюбен във половинката си и и' се обяснява в любов. Пореданта двойка със перфектна връзка, перфектните целувки, перфектните докосвания .....
Започвам да чета нещо, за да се разсея .. а там естествено главните герои правят див и неубоздан, страстен секс, разбира се няма начин да не са влюбени ...
Яростта и завистта бликат от мен .. хващам чашата, която е пред очите ми и със страшна сила я забивам в стената, а тя се пръсва на десетки парчета .. някои по-големи, някои по-малки .. тези парчета ми напомнят на нещо .. на моето сърце. Десетки парчета пръснати на всякъде, а моята задача е да ги събера, но как? Как като не мога да ги открия? Толкова на далеч са ... Но аз не се предавам лесно .. намирам ги, събирам ги и ги сглабям. Остава място само за едно парче, най-важното, това което ще запълни картинката, точно това което ми липсва. Търся го на всякъде, но без резултат, няма го, някой го е откраднал .. Но кой? Къде е този някой? Къде е парченцето от което се нуждая...
Сълзите започват бясно да се стичат по лицето ми, гласът ми се разтреперва, една огромна буца засяда на гърлото ми, а лунната светлина огрява силуета ми, гърчещ се от ярост, завист и неописуема болка. Чувствата се изливат заедно със сълзите ми, сълзи които утре ще са изчезнали, а на тяхно място ще се е появила фалшива усмивка и обикновенното ми аз, а единствения знаещ за мойте чувства е паяка, стоящ безмълвно на стената ... единственият който винаги е готов да слуша мълчаливо.

Мъка.

Мъъка Мъъка. Вече съм горд софиянец, носител на провинцилания варненски дух - Демек прост селянин. Само мърся чудесния град.
Мъъка мъъка. Вече мога да се похваля ,че съм пътувал в колоритния градски транспорт. Вратите се отварят и ти влизаш с рамо, проправяш си път и си мечтаеш за поне 2 сантиметра разлика между позицията на твоето лице и това на алкохолика отсреща.
Мъъка Мъъка е у квартирата. Всеедно влизам в музей на 19 век. Вчера един диван се разпадна под мен. Днес един стол. Утре очаквам цялата коорперация да ме погребе.
Мъчно се живее сред братята роми. Ето онзи ден имах удоволствието да бъда залъган за момент, но моята удивителна перцепция ми позволи да избегна обедняването.
Мъчно е. Нямаме парно. Температурите май вече паднаха под абсолютната нула (-273), но ние се държим и в сибир да ме пратят вече , ще съм по къс ръкав. Дано "до края на седмицата" значи, че ще го пуснат тогава, а не че вече ще съм умрял от хипотермия.
Ех студенството. Не бива да обяснявам, че и то е мъка. Доколкото разбрах това да си студент се състои предимно в това да си купуваш книгите на преподавателите , или наумрели преди 150 години хора. Те естествено струват колкото храната ми за 3 дни, така че съм пред морална дилема. То и една дилема, явно е, че ще се ксерокопира.

Трябва все пак да извлечем положителния смисъл. А той е, че децата в Сомалия страдат повече от мен. Това прави ли ме щастлив?

Мъка, мъка. Ще взема да я удавя.

Хъс.

Току-що се връщам от това, което трябваше да бъде откриването на студентството. Студентският живот си е еталон за добре прекарано време, откъдето и да го погледнеш, нали така, никой не се сеща първо за ученето, всеки се сеща първо за свободата да вършиш практически каквото ти скимне. Доколкото можеш да си го позволиш де. Бедни студенти, едно-друго, мда.
Темата, която съм си избрал е липсата на хъс. Нека поясня. Излизам от нас с нагласата да се напия до гранично с припадък състояние, да вляза в някоя дискотека, да се раздам и евентуално да помня що за простотии съм вършил. Влизам първо в клубчето, където щеше да става запоя преди това. Вътре бичи ретро, което е лично за мен доста антипатичен стил, но както и да е. Голяма компания от университета, на масата са наредени няколко бутилки водка, всички са весели и надъхани за дискотеката след това...всичко изглежда розово. Данчо(аз) е весел. Започва съответния запой и за час и нещо съм изпил стабилно количество водка + 2 бири, когато и идва "сигналът" за тръгване към дискотеката - Авеню. На мен ми е изключително забавно до този момент. Запътваме се към съответната дискотека. По пътя оредяваме, някой искал да се прибере и да поцъка или да поспи, но на мен не ми прави впечатление - още сме 10-12 човека, напълно достатъчно, че да си гръмнем здраво. След десетминутен път стигаме до мястото и откриваме, че вътре няма място. Ама никакво. Да кажем, че трябва да разбуташ двама-трима човека, за да пръднеш, за танци не може да става и дума. Излизаме навън. И тук вече настъпва катаклизма. Въпреки настояването на мен и още един-двама да отидем на друго място, не срещаме ентусиазъм. Първото било много далече, второто щяло да бъде пълно, пък на еди-кого-си вече му се спяло...Сякаш няма таксита, сякаш можеш да знаеш къде е пълно без да си проверил, сякаш за две минути и половина този някой го е съборил сънят. Аз обаче продължавам да опитвам да навия някого. Безуспешно. Един по един хора си заминават. "А, аз се сетих, че утре имам лекции." "Ох, на мен нещо ми дотъпя" "Оф, на мен ми е студено пък така и така съм наблизо...". Оставаме четири човека. В крайна сметка се напъхваме в дискотеката, където наистина е абсолютен фраш, но все пак си намираме място. Предлагам на един от най-надъханите за ходене на дискотека, която и да е, да си вземем нещо за пиене. Един часът е, почвам да изтрезнявам, а в случая така не бива. И тук дойде шокът. "О, мен от обяд ме боли коремът.". Странно. Час по-рано, като пихме ексове Смирноф, не го болеше. И от кола също. И от бира също. Много избирателна болка ще да е... Десет минути по-късно се чу и първата реплика "О, тука е много гъчкано, 'айде да си ходим." Пет минути след това вече бяхме навън и се разотивахме. В ЕДИН И ПОЛОВИНА. Досега гледах филм, от чист инат, понеже ме беше почти срам да си легна толкова рано след такова обещаващо излизане. Че аз си лягам по-късно като си седя у нас.
Та идеята ми е : защо при най-малката спънка хората изведнъж осъзнават колко много им се спи/боли корема/им е студено и прочие? Подобна ситуация преживявам не за пръв път. Просто съм огорчен от случая, понеже с нея си откривам студентството, така да се каже. Не би ли трябвало да се проявява малко повече хъс? За точно десет минути можеше да сме на друго място. Дискотеки бол. А на всички уж адски много им се ходело. Не знам какво го предизвиква това, надали ще е мързел, понеже аз от присъстващите май съм на първо място по този критерий. Каквото и да е обаче, искам да изчезне. Веднага, моля.

За чалгата

Знам, че всички ще обикнете този пост. Но нека си поговорим за чалгата, или както обичат да я наричат нейните слушатели - попфолк. От къде идва това попфолк? От поп музиката и фолклора, някаква смесица ли трябва да представлява? Тц ... ако питате мене ако трябва да означава това, значи си прават огромна гавра с двата стила музика. Особено с фолклора. Слушателите на тази помия, която е някаква смес от чужди помии и много сигански ритми. Да не говорим че в клиповете няма да намерите друго освен голи силиконови гърди и задници. Тук-таме може да срещнете и лицето на някоя представителка на тази чума, но за вашето здраве е по-добре да не се срещате с такива индивиди, пред които Франкенщайн изглежда като Барби в лебедово езеро. А пък колко са смислени текстовете е абсолютно друг въпрос. Да речеме "Гаси тока, гаси че си лягам" ..... не мога да разбера от какъв зор ще се гаси целия ток, защото таз мома ще си ляга. Нещо няма смисъл. Други такива типични текстове са "Ах банан, ох банана", както и "Хвани го де, в ръцете твой нека то да си играе". Нека обсъдим последния цитат. По проучване на вестник Труд, много деца на млада възраст си развалят мозъка с тази боза, да речем едно 8 годишно момиче или момче слушат тази песен за хващане .. това поражда въпроси от рода на "Мамо, мамо какво трябва да хваща този чичко" (който според мен е някакъв пошл травестит мангал). Горките деца, мозъка им бива развалян още в млада възраст. Има такива които идва време и се осъзнават, но други нямат късмета да ги озари спасението. А и нека обсъдим песента на онази Вероника. Фолк ю. Как може тази изкуствена мангалка да прави такава гавра с една велика песен? Песен не на кой да е, а на Queen .. НЕ че нещо, но това подобие на жена си търси съртта. Явно е самоубиица. Това напълно доказва моята теория, че чалгарките са МЕГА тъпи. Във прословутия сайт vbox гледах клипче. Анти-мтъл клипче. Естествено в цялата работа имаше най-малко 100 правописни грешки. и показваха как ако слушаш метъл ще станеш дебела и грозна, а ако слушаш чалга ще станеш някоя Гергана. Смо дето истината е, че ако слушате чалга ще завършите на магистралата, където ще духате за левче. Е нека ви покажа истината драги ми приятели.
метъл кралица - чалга кралица
метъл певица - чалга певица
музикант - чалга певец
май има нещо нередно не мислите ли? Като се има в предвид, че деца слушат тая помия ... Пък и вторите дори не могат да се сравняват с първите. Не само по външен вид, но и по постижения. Пък и по още много неща. Това са две коренно различни страни. Както и да е, оставям темата отворена, очаквайте продължение =)

Защо не сме добри?

Странно е да започваш с цитат, и то от телевизионен сериал, но аз очевидно ще го направя. Прочутият докотр с бастуна беше казал защо добри хора няма: Представете си 3 (словом три) туземци в обширната източна тундра, които наблюдават един, доста наякнал от битката с мамутите, техен събрат, който обаче тича, размахвайки копие. Та тези първобитни наши подобия решават да направят три различни неща. Първият побягва, вторият решава да отвърне на атаката, а третият смята, че най-правилно ще е да почерпи новодошлият с чаша чай с мамутска мас. Пита се кой от тях ще предаде гените си на поколенията. Това се е случило преди 100000 години, а едва преди 2000 се появяват някакви типове с огромни черни рокли и императорски корони с кръст на главата(за това ще стане дума друг път) викайки "Многоя лета" и проповядвайки да обичаме не само ближния си, но и враговете си. Нищо чудно,че са разпнали горкото момче юдейско. На пук на своите "вярвания" тези свещенници(което, драги читателю, сигурно вече знаеш) хич не си поплюват и анатемосват врага, правейки всичко по силите си да го пратят по-бързо при свети Петър. И така до ден днешен.
Странно нещо е промиването на мозъците. Въпреки, че природата е успяла да те създаде, или направо е успяла да те извае като закоравяло копеле, ти вървиш срещу нея и се стремиш да правиш добро всекиму.
При анкетиране на младите ще стигнем до извода, че 80% от тях определят като най-негативна черта в характера на другите лицемерието. Е тогава хайде всички да вземем ножа, да стоплим водица в бойлера и да си теглим едно ножче по вените, защото, драги читателю, това да се правиш на добър всъщност е висша доза лицемерие. Защо? Защото нашата ДНК е оплетена така, че като видим сакатия циганин по улиците да го игнорираме и като ни поискат пари на заем, колкото и да се усмихваме, все нещо да ни гложди отвътре и да не ни дава мира. В този ред на мисли ние не сме добри, няма и да бъдем. Ако прибегна до услугете на философа Имануел Кант ще кажа също, че "Добро дело е само това, което сме принудени да извършим". Този краен парадокс прави войниците добри, но иначе като цяло се съгласявам с него. Ето и логиката му: Правейки "добро" ние всъщност целим да припечелим нещо за нашата изтерзана душица, било то дива, страстна нощ или пък прост душевен комфорт и няма изключение, а за всички, които казват "аз не съм такъв" ще им спомена думата "подсъзнание", ако тя, разбира се, им говори нещо.
В крайна сметка защо е добре да не си добър... Нямаш гузна съвест(още нещо, насаденно ни от религията), не се чувстваш лицемер(и затова не би трябвало никой да те мрази, но,О Чудо!) и на последно място ти си шефа и не те е срам да си го признаеш

По света и у нас

Е по скоро само у нас. Но знаете как е, заглавието трябва да ви събере погледите. Както и да е. Интересна тема, която не съм забелязала да е подхваната са доста нашумялите покрай учениците екскурзии. Е кажете ми не е ли прекрасно? Даваш 66 лева за да .... Чакайте, чакайте. Ще карам подред. Съобщават ви, че ше има екскурзия точно 2 седимици преди датата. С приятели, решавате, че ще отидете - ще си вземете музика и ще се накефите, ще разгледате интересни работи, все пак в България красотата е на всеки ъгъл. Но нека не се отнасям. Сумата, която обявяват е ... да речем .. 60 лева, естествено само ако се съберете нужните 50 души. Вие обаче не се събирате и давате още 6 лева, така става 66 лева. Ей на това му викам аз екскурзия от класа. Маршрута - само хубави места. Черно на бяло е написано, че ще нощувате в 4 звезден хотел в Пампорово. Прекрасно. Е вярно, че почивните дни ще ви отидат, ама на кой му пука, като ще си изкарате добре. Събота 7 и 30 се качвате в автобуса - обикновен автобус за екскурзии, да речем 2 звезди, но достатъчно хубав (за сега). С климатик, музика, абе с екстри. Първият ден времето е приятно - нито топло, нито студено. Пътуването е изморително, но пък си струва заради местата, които сте посетили. И по средата на деня започват неприятните изненади. Пратени сте на хотел на някакви поляни. 2 звезден (в действителност 1 звезден, просто хората са прикрили истината доста умело). Е голяма работа, какво пък толкоз, вярно хотела е барака и 1/2, ама все тая. Настанявате се, взимате си душ, за да се поосвежите след пътуването и скоро след това сте на вечеря. Слизате в ресторанта (ако на този бардак може да му се каже ресторант) и чакате да ви сервират. Следваща изненадка, вечерята ви е .... *фамфари* МУСАКА! О да не ви лъжа! Каквото и да сте очаквали - грешите! Е има и гарнитура вкиснато кисело мляко. А да ви е вкусно! След като сте се насилили да изядете мусаката (незнайно от какво направена), се връщате по стаите. Вашата група се събира в една стая и започвате да лафите. Нека кажа алокохол, музика и манджа - НЯМА! Мда, мислели сте, че в хотела или около него ще има място от където ще можете да купите нещо ... е в полето на дали има такива неща ... А музиката - нямате достатъчнен малък уред, който да довлечете. Единствена възможност - дискотека ... След като съекскурзниците ви, ви поканят на по чашкта, вие обърнете няколко чашки, бивате завлечени в дискотеката и докато се опомните вече танцувате върху масата с бутилка евтина изветрялва бира в ръка, а от колоните се носи "Едно ферари с цвят червен, едно за теб едно за мен ... " Завръщате се в стаята си отново. Започва пълна скука. Половината заспиват, а останалите играетъе на някаква скучна игра с карти която ви приспива. В крайна сметка и вие заспивате. Сутринта в 8 и 30 ви очаква закуска. Невероятна - 5 спаружени маслини, малко масло, топено сиренце, сирене, чаша чай и филийки 'леб. А да ви е вкусно. Едва не се натравяте, но понеже сте здраво копеле, оставате живи. Потегляте отново на път. 3 часа пътувате в автобус, който прилича на сауна. Климатик - няма, е ако климатик, който връща топлия въздух обратно ви върши работа ... жегата е неописуема, на всичи им е лошо, изнеревени. В крайна сметка след кратко спиране (40 минути) се отдавате на спокойствие и релаксация. Накрая потегляте отново към родни град, където пристигате в 7 часа с рейс пълен с издивели тинейджъри и непременно еднин индивид от същия пол като вашия, който се държи прекалено странно (мило) с вас. След като се приберете, изкъпете се и се наядете се просвате и заспивате още в 9 и 30. Абе то в днешно време ученик да не си. Една екскурзия не можеш да изкараш като хората. Ай със здраве