понеделник, 5 май 2008 г.

Защо не сме добри?

Странно е да започваш с цитат, и то от телевизионен сериал, но аз очевидно ще го направя. Прочутият докотр с бастуна беше казал защо добри хора няма: Представете си 3 (словом три) туземци в обширната източна тундра, които наблюдават един, доста наякнал от битката с мамутите, техен събрат, който обаче тича, размахвайки копие. Та тези първобитни наши подобия решават да направят три различни неща. Първият побягва, вторият решава да отвърне на атаката, а третият смята, че най-правилно ще е да почерпи новодошлият с чаша чай с мамутска мас. Пита се кой от тях ще предаде гените си на поколенията. Това се е случило преди 100000 години, а едва преди 2000 се появяват някакви типове с огромни черни рокли и императорски корони с кръст на главата(за това ще стане дума друг път) викайки "Многоя лета" и проповядвайки да обичаме не само ближния си, но и враговете си. Нищо чудно,че са разпнали горкото момче юдейско. На пук на своите "вярвания" тези свещенници(което, драги читателю, сигурно вече знаеш) хич не си поплюват и анатемосват врага, правейки всичко по силите си да го пратят по-бързо при свети Петър. И така до ден днешен.
Странно нещо е промиването на мозъците. Въпреки, че природата е успяла да те създаде, или направо е успяла да те извае като закоравяло копеле, ти вървиш срещу нея и се стремиш да правиш добро всекиму.
При анкетиране на младите ще стигнем до извода, че 80% от тях определят като най-негативна черта в характера на другите лицемерието. Е тогава хайде всички да вземем ножа, да стоплим водица в бойлера и да си теглим едно ножче по вените, защото, драги читателю, това да се правиш на добър всъщност е висша доза лицемерие. Защо? Защото нашата ДНК е оплетена така, че като видим сакатия циганин по улиците да го игнорираме и като ни поискат пари на заем, колкото и да се усмихваме, все нещо да ни гложди отвътре и да не ни дава мира. В този ред на мисли ние не сме добри, няма и да бъдем. Ако прибегна до услугете на философа Имануел Кант ще кажа също, че "Добро дело е само това, което сме принудени да извършим". Този краен парадокс прави войниците добри, но иначе като цяло се съгласявам с него. Ето и логиката му: Правейки "добро" ние всъщност целим да припечелим нещо за нашата изтерзана душица, било то дива, страстна нощ или пък прост душевен комфорт и няма изключение, а за всички, които казват "аз не съм такъв" ще им спомена думата "подсъзнание", ако тя, разбира се, им говори нещо.
В крайна сметка защо е добре да не си добър... Нямаш гузна съвест(още нещо, насаденно ни от религията), не се чувстваш лицемер(и затова не би трябвало никой да те мрази, но,О Чудо!) и на последно място ти си шефа и не те е срам да си го признаеш

4 коментара:

Д-р АЛУ каза...

В последния параграф вкара доста интересна мисъл. Всъщност,според мен няма "добро и лошо". Това е твърде субективно,даже ако питаш мен наивно . Просто на някой му е било удобно да каже "това е лошо не прави така" и "това е добро,не прави лошо" и готово.Туп! Поредната манипулация на масата,чрез споменатото от теб изкувствено чувство за вина. Нещата обаче не са толкова елементарни,тъй като двете гореспоменати понятия са чисто имагинарни. Всеки върши това,което мисли че е полезно за него. Нарича се инстинкт за самосъхранение. Но пък е по-красиво като го маскираме зад фасадата на измислен морал,нали?

Go and die каза...

Защо написах това "словоблудство"?
Определено тези понятия са крайно абастрактни, но все още биват тълкувани по някакъв странен, средновековно-християнски начин. Това мислене трябваше отдавна да е отпаднало, но ето,че 45-те години атеизъм са ни направили по-закоравели християни, от когато и да било. Навлязохме във века на индивидуализма...like it or not.

Д-р АЛУ каза...

Да,имаш право че има доста изкривени псевдо християнски разбирания. Тая тема е доста обширна,ще взема да драсна нещо по въпроса ;D
Забравих да те похваля за поста,много ми хареса.

Spirit Crusher каза...

Браво, добре написано. Ако не си гледал zeitgeist можеш да го провериш.В първата му част се говори за юдео-христианската религиозна пропаганда.