Защо не сме добри?

Странно е да започваш с цитат, и то от телевизионен сериал, но аз очевидно ще го направя. Прочутият докотр с бастуна беше казал защо добри хора няма: Представете си 3 (словом три) туземци в обширната източна тундра, които наблюдават един, доста наякнал от битката с мамутите, техен събрат, който обаче тича, размахвайки копие. Та тези първобитни наши подобия решават да направят три различни неща. Първият побягва, вторият решава да отвърне на атаката, а третият смята, че най-правилно ще е да почерпи новодошлият с чаша чай с мамутска мас. Пита се кой от тях ще предаде гените си на поколенията. Това се е случило преди 100000 години, а едва преди 2000 се появяват някакви типове с огромни черни рокли и императорски корони с кръст на главата(за това ще стане дума друг път) викайки "Многоя лета" и проповядвайки да обичаме не само ближния си, но и враговете си. Нищо чудно,че са разпнали горкото момче юдейско. На пук на своите "вярвания" тези свещенници(което, драги читателю, сигурно вече знаеш) хич не си поплюват и анатемосват врага, правейки всичко по силите си да го пратят по-бързо при свети Петър. И така до ден днешен.
Странно нещо е промиването на мозъците. Въпреки, че природата е успяла да те създаде, или направо е успяла да те извае като закоравяло копеле, ти вървиш срещу нея и се стремиш да правиш добро всекиму.
При анкетиране на младите ще стигнем до извода, че 80% от тях определят като най-негативна черта в характера на другите лицемерието. Е тогава хайде всички да вземем ножа, да стоплим водица в бойлера и да си теглим едно ножче по вените, защото, драги читателю, това да се правиш на добър всъщност е висша доза лицемерие. Защо? Защото нашата ДНК е оплетена така, че като видим сакатия циганин по улиците да го игнорираме и като ни поискат пари на заем, колкото и да се усмихваме, все нещо да ни гложди отвътре и да не ни дава мира. В този ред на мисли ние не сме добри, няма и да бъдем. Ако прибегна до услугете на философа Имануел Кант ще кажа също, че "Добро дело е само това, което сме принудени да извършим". Този краен парадокс прави войниците добри, но иначе като цяло се съгласявам с него. Ето и логиката му: Правейки "добро" ние всъщност целим да припечелим нещо за нашата изтерзана душица, било то дива, страстна нощ или пък прост душевен комфорт и няма изключение, а за всички, които казват "аз не съм такъв" ще им спомена думата "подсъзнание", ако тя, разбира се, им говори нещо.
В крайна сметка защо е добре да не си добър... Нямаш гузна съвест(още нещо, насаденно ни от религията), не се чувстваш лицемер(и затова не би трябвало никой да те мрази, но,О Чудо!) и на последно място ти си шефа и не те е срам да си го признаеш