Седя сам сама в стаята. Чуват се единствено звуковете от допира на пръстите ми със клавиатурата, както и песен ... поредната песен в която лирическият герой е лудо влюбен във половинката си и и' се обяснява в любов. Пореданта двойка със перфектна връзка, перфектните целувки, перфектните докосвания .....
Започвам да чета нещо, за да се разсея .. а там естествено главните герои правят див и неубоздан, страстен секс, разбира се няма начин да не са влюбени ...
Яростта и завистта бликат от мен .. хващам чашата, която е пред очите ми и със страшна сила я забивам в стената, а тя се пръсва на десетки парчета .. някои по-големи, някои по-малки .. тези парчета ми напомнят на нещо .. на моето сърце. Десетки парчета пръснати на всякъде, а моята задача е да ги събера, но как? Как като не мога да ги открия? Толкова на далеч са ... Но аз не се предавам лесно .. намирам ги, събирам ги и ги сглабям. Остава място само за едно парче, най-важното, това което ще запълни картинката, точно това което ми липсва. Търся го на всякъде, но без резултат, няма го, някой го е откраднал .. Но кой? Къде е този някой? Къде е парченцето от което се нуждая...
Сълзите започват бясно да се стичат по лицето ми, гласът ми се разтреперва, една огромна буца засяда на гърлото ми, а лунната светлина огрява силуета ми, гърчещ се от ярост, завист и неописуема болка. Чувствата се изливат заедно със сълзите ми, сълзи които утре ще са изчезнали, а на тяхно място ще се е появила фалшива усмивка и обикновенното ми аз, а единствения знаещ за мойте чувства е паяка, стоящ безмълвно на стената ... единственият който винаги е готов да слуша мълчаливо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар