Животът на едно емо

Пиша този пост след продължителни изследвания на няколко емо индивида, по време на които многократно едва не загубих живота си в следствие на непрекъснатото си облъчване с емо-вълни. И все пак оцелях, за ваша радост и ето че сега мога да опиша как протича един стандартен емо ден. Нека кръстим обекта на моето изследване Шибан Лайнар.
Шибан Лайнар се събуди, разтърка сънено очи и разсеяно се замисли, с какъв остър предмет да приключи живота си ДНЕС. Уви, за всеобщо съжаление, това щеше да си остане само в областта на фантазиите му, защото невидимата емо сила го пазеше и на колкото и ситни парчета да се нарежеше, пак щеше да се завърне, при това едно стъпало по-нагоре в емо йерархията. Тук разбира се, всички ние си задаваме въпроса, защо по дяволите като толкова му се иска да се самоубие не лапне дулото на някой пистолет и не си разпръска мозъка по най-близката стена? Отговорът е прост: Защото после няма да има на кого да разкаже, като Свети Петър не се брои, защото все пак той пуска хората в Рая, тъй че е свикнал да има работа с мухльовци. Но да се върнем при Шибан Лайнар. Той стоеше пред огледалото в банята, взираше се в отражението си и си повтаряше, какъв грозен урод е - обичайното за това време на деня. Когато най-сетне задоволи извратените си нужди, загреба една яка шепа от бурканчето "Гел за педали" и опитно го размаза по калпавия си, крив бретон. Взе молива за очи на майка си и си и си хуубаво се наклепа, след което се вгледа удовлетворено в отражението си. Да, сега наистина беше трудно да се различи пола му - мисията изпълнена. Привърши със сутрешният си тоалет и се отправи на кратка експедиция във външнит свят. Недай си боже да го срещнеш. Е, ако не срещнеш него, сто на сто ще налетиш на някое друго емо, защото ПО ДЯВОЛИТЕ, ТЕ СА НАВСЯКЪДЕ /trust no one!!!/ Та, срещате Шибан Лайнар и моментално започва следният диалог:
Шибан Лайнар: Днес е най-отвратителният ден в живота ми!!!
Вие: Но... Нали вчера беше най-отвратетелният ден в живота ти? Иии денят преди това, иии денят по-преди това, иии...
Шибан Лайнар: Живота ми е отвратителен! Аз съм отвратителен! Мразя се!
Вие: *оглеждате се неудобно, мислейки си, че всъщност и вие го мразите* Е, недей така, симпатяга си...
Шибан Лайнар: Не, не съм! Грозен съм, тъп и уродлив! *получава душевен оргазъм* Ще се самоубия!!! Ще си прережа вените!!! Ще се нагълтам с хапчета!!!
Вие: Обещаваш ли?.. Ъ-ъ-ъ, така де, НЕДЕЙ! *отстъпва назад и се оглежда отчаяно* Аз трябва да си ходя вече... *панически спринт в обратната посока*
Шибан Лайнар: НИКОЙ НЕ МЕ ОБИЧААА!!! *избухва в сълзи и отива да се оплаче на емо-приятелите си, от безчувственото/ата копеле/кучка, който/която е срещнал*
След като емо-срещата свърши и всички опити за масово разрязване на вените са се провалили /о, каква изненада/ Шибан Лайнар се прибира в къщи, където решава да се нагълта с хапчета. Отваря аптечката над мивката, хваща първата кутийка лекарства и започва да си тъпче устата. Чувства се замаян и ляга на леглото, бавно затваряйки очи. Ръката му се отпуска и на земята пада намачканата опаковка на лекарствата. Камерата се приближава иии... публиката въздъхва разочаровано... това е витамин Ц.
THE END
Очаквайте скоро "Животът на една чалгарка" ^^