Рисковете на градския транспорт

Нека ви кажа как стоят нещата...
Свършвате училище и се придвижвате до спирката, на която има поне 20 души. Уморен/а се облягате на табелата с разписанието и чакате да дойде заветния трамвай. Естествено след 15-20 минути той благоволява да дойде. И охоооо .. предлага Ви комфортна интимна обстановка с бабички и дядовци, който на всеки завой се забиват във вас и дишат с гнусен дъх, вунящ на смесица от кореселин, ракия и буламач от манджи, в лицето Ви. Естествено малко по-нататък трамвая се поизпразва малко и вече можете свободно да дишате. Слизате от трамвая, избутан/а от 20 бабички, надпреварващи се коя първа ще слезне.
Качвате се на автобус. О небеса ... та тук вуни по-зле и от обществен или еко кенефи! Ако успеете да намерите място на което да седнете, то непременно около вас ще има клошар или раздрипан старец, вунящи на какви ли не миризми. От аромата почва да ви се повръща и се опитвате да дишате в ръкава си или както успеете. След като слезнете поемате дълбоко въздух и благодарите за чистия въздух с които растенията ви даряват.
Искам да вземем и още един случай под внимание. На дали сте се возили в маршрутка, но на мен ми се случва редовно. Въпросната маршрутка с номер 18, ще ви спести парите и ходенето до Дисни Ленд. Ако ен знаете за какво говоря сега ще ви обясня. Спирате маршрутката, която ще познаете лесно по задника залепен за предното стъкло. Та .. спирате маршрутката (спирането протича по начина по който стопаджии и проститутки спират коли) ако имате късмет и сте уцелили времето, то тя е почти празна и има къде да седнете, е естествено по-натам се напълва, но вас какво ви интересува. Но естествено вие не сте късметлия. О, да, не сте! Това е един от вечните закони! Едвам се провирате вътре, заобикаляте внимателно човека със гъза на стаклото и се хващате за най-блзкото възможно нещо (дори и вие не знаете какво е). Как протича пътя ви. Маршрутката развива невероятната скорост от 200 километра в час с който лети по Софийските улици. Забравих да спомена, че за да се качите трябва да сте сигурен, че сте имортъл (а.к.а. безсмъртен). Защо ли? Ами обикновенношофьора кара в насрещното със същите тези 200 километра в час. О а на завойте ... всички хора се търкалят от единия край до другия, като бирени бутилки на замята на Батемберг след концерта на Сити. Ако оживеете (силно се надявам да успеете) слизането е доста трудно. Ако успеете да стигнете до шофьора и той естествено ви чуе (все пак в 99% от времето говорят по телефона и карат с 200 км/ч в насрещното) ще сте късметлия. Но както вече казах вие не сте! Така че .. ще си пътувате до края на маршрута ... или на живота ви.