Обича те? Не те обича!

Здрасти и от мен. Като за първи пост в този блог си мислех да си набележа някаква тема, която да е малко по-интересна, може би да представя едно по-различно виждане за нещата. И о, чудо! Никой още не е обсъждал чувствата, в частност - любовта.

Ах, да, любовта, това прекрасно и вдъхновяващо чувство, което едновременно те издига на седмото небе и те забива шест стъпки под земята, най-сладкото преплитане на удоволствие и болка...Също така и най-голямата ЛЪЖА, която човечеството познава. Да, правилно ме чухте. Л-Ъ-Ж-А. Няма такова нещо. Ама ти или някой твой познат си/е бил изпитал това нещо? Да бе. Това, което си изпитал, приятелю, е просто смесица няколко по-познати чувства и човешки свойства, които в комбинация дават илюзорната представа за ново чувство, а именно - любов. Объркване, несигурност, страх, стеснителност, малодушие, физическо привличане и, разбира се, висша степен тъпотия са тези гореспоменати чувства. Нека дам някой и друг пример, ще го обвържа с мъжкия пол, за малко по-голяма обективност :

"Първата любов" обикновено настъпва в гимназията. Чудесен период, през който хормоните ти изскачат от засада и почват да правят всякакви простотии с тялото ти, а ти внезапно откриваш за съществуването на нещо в гащите си, за което дотогава си имал смътното подозрение, че е някакъв вид подвижна закачалка - подозрение, разбито от няколко, хм, образователни филма. И един слънчев ден, на двора пред теб застава Момичето. Запознават ви ваши общи познати. Тя се оказва умна, забавна, оживена, красива иии с гръдна обиколка, позволяваща строенето на млекоцентрала в нейно име, примерно. След поредица от сконфузни моменти, много червене, препотяване и заекване, успявате да я поканите за някакво излизане. Тук в 90% от случаите, "любовта" завършва с повече или по-малко грубо отрязване, което ви оставя емоционално белязани за дълго време. Ако сте от щастливите 10% ето какво следва - отивате на среща, две, три(да приемем идеалната ситуация, че всичко минава добре и привличането е взаимно), постепенно превъзмогвате кашкавалените си крака и накрая се насилвате да целунете момичето...поздравления, постигнахте първата си цел. Сега, само малко лирическо отклонение - същото може да се постигне с бутилка уиски, разговор и музика (и евентуално тесте карти...не питайте) за около два часа. Помислете си кое е по-икономичното.

Та вече официално сте гаджета, което ви позволява да ходите, хванати за ръка и да обменяте слюнка, когато ви се прииска. Радостни сте като мангал в склад за цветни метали и сте сигурни, че това никога няма да свърши. Обикновено тази заблуда остава най-голямата в човешкия живот, но нека не избързваме. Момичето ви, понеже е чело книжки, в които се казва, че мъжете подсъзнателно обичат да бъдат командвани, примерно, започва да ви командори за всичко - дрехи, навици, излизания, контакти... И понеже "любовта" вече ви е направила безгръбначно мекотело, нямате сила да й откажете. Изходът е, че се превръщате в домашен любимец, който ще бъде захвърлен при първия по-напомпан и гелосан от вас мъжкар обикновено, тъй като всъщност харесва силни мъже. Трагичен край.

Да кажем, че сте нещо повече от мнозинството и устоите на напъните й да ви накара да й носите цветя в класната стая и подобни. До голяма степен запазвате човещината си и се гордеете с това. После идва ревността. Гледате на кръв всеки от мъжки пол около момичето си, ръмжите, когато тя заговори някой от тях. Често се карате дори с приятели поради това. Когато тя се заприказва с друго момче за повече от 5 минути, започвате да се самоизмъчвате : "Тя харесва ли ме всъщност? Ами ако обича него?". Обикновено тази част от "любовния живот" завършва с разгорещен спор, след което тя ви напуска, а вие се разплаквате, понеже, колкото и да не ви се иска да го признаете, малко или много сте станали мекотело от цялата "любов". Мда.

Идва и третият момент : въпреки всички напъни на светът като цяло да ви набие мозък в главата, продължавате да сте твърдо убедени, че "любовта ще устои на всичко" и си оставате с даденото момиче. В крайна сметка светът се прекланя пред тъпотията и заслепеността ви и ви оставя да се самоубивате бавно, щом толкова много желаете. Годините минават бавно, когато в един момент откривате, че любовта включва доста по-малко секс, отколкото сте очаквали, затова пък тонове гушкане и мили погледи. Сега, ако сте от момчетата, които си падат по тези неща...не, нищо няма да кажа, защото това си е цяла отделна тема, пък и ще обидя твърде много хора наведнъж. Едно по едно. Да кажем, че просто този целият текст не се отнася за вас. Ако сте от типа момчета, на които обаче това не им се нрави - честито, все още имате тестиси! Пред вас стоят два избора - отхвърляне или примирение. При първия, макар и с голямо закъснение, осъзнавате грешката си и просто приключвате цялата тази илюзия, която впоследствие разбирате, че сте поддържали. Години по-късно се забавлявате с тези спомени и основно с наивността си. При вторият случай обаче...или сте вече дотолкова свикнали с момичето, че сте социално изкривени и не можете да карате живота си без него, или не събирате куража да й кажете, че искате да скъсате, понеже връзката успешно ви е набила подсъзнателно идеята, че друго момиче няма да ви хареса. Този последен вариант обикновено завършва с "...докато смъртта ви раздели?". Ето това е "любовта" - чувствата, които вече посочих, плюс още една особеност - СВИКВАНЕ с другия човек. Не знам за вас, но аз лично смятам да пропусна цялата процедура. Двата часа и бутилката уиски са моят житейски избор. ^^

П.П. Ситуацията за момичетата, предполагам, е до голяма степен подобна, но тъй като нямам обективен поглед над тяхната страна на историята, няма да пиша за нея. :>